Екстремните промени на времето ще зачестяват - готова ли е България за това

Климатът се променя, а промените за България са неблагоприятни. Когато има все по-чести екстремни прояви във времето, има и все по-големи рискове, свързани с климатичните промени. Това каза в интервю за БНР климатологът Антоанета Йотова.

Анализ по отделни сектори на икономиката трябва да се превърне в оперативен план за действие, категорична е Йотова.

„Да имаме управление на тези рискове. Друг начин за справяне с климатичните промени няма.“

Ще продължим да бъдем изложени на все по-чести и все по-екстремни промени във времето, подчерта Антоанета Йотова в предаването „Преди всички“. Най-често ще регистрираме това като нетипични явления за съответния сезон.

Според годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИХМ – 2019-а и 2020-а са били двете най-топли години от 1930 година насам, поясни Йотова.

По думите й 2 градуса повишение на средногодишната температура е „много значително повишение“.

Средногодишното количество валежи пък е било по-малко от нормата.

„Хубавото е, че имаме едно Средиземно море между Сахара и европейския юг, но има много тревожни факти, че този климат, който сме имали, вече не е същият“, коментира Антоанета Йотова.

Рисковете за всяка страна са специфични и ние трябва да си свършим нашата си работа извън европейските политики, смята тя.

В България това е подценявано, пренебрегвано на този етап явление, смята тя.

Настоящата първа гореща вълна за това лято е изключително опасна, заяви Зорница Спасова. Това е така и заради резкия преход между по-хладното време и настоящите температури.

Горещото време става опасно, когато се задържи повече от три последователни дни.

Трябва да внимават и здрави хора, които се чувстват преуморени или работят до източници на топлина – в кухни или на открито, каза още експертът.

Спасова съветва в горещите дни да се отложат спортовете на открито, както ида се внимава при рязко влизане в по-студена вода.

Според международни доклади Югоизточна Европа и Средоземноморието ще бъдат сред най-уязвимите в Европа спрямо горещите вълни. При нас допълнително рисков фактор се явяват по-ниският здравен статус, по-ниските доходи и застаряващото население, поясни Зорница Спасова.  

Според нея е необходимо да се създаде работна група „Климат и здраве“ към Министерството на здравеопазването и план за защита на населението при горещо време.

Трябва да има актуализация на предупредителните кодове, смята още д-р Зорница Спасова.