Денят на българската община и местното самоуправление се отбелязва днес

Денят на българската община и местното самоуправление се отбелязва днес, съобщават от Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ).
Датата е утвърдена за празнична на 18 юни 1998 г. в Благоевград от Третото Общо събрание на НСОРБ, тъй като на 12 октомври 1882 г. в Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление.
На заседание на 6.10.2021 г. Министерският съвет прие решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ.
Законът за общините и градското управление от 1882 г. се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници. По силата на този закон кметът е бил представител на правителствената власт, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Днес задълженията на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите; за отстраняванието на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественото здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на опасни за общественото спокойствие, за нравствеността, припомнят от НСОРБ.
В Закона за общините и градското управление, приет през 1882 г., е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава позволение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и публичните домове. Той дава позволение на певците и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността. Кметът „назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски власти, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото спокойствие чрезъ викове, крясъци и проч“, гласи още законът от 1882 г.
През 1991 г. новата Конституция на България определя, че Република България е единна държава с местно самоуправление, а чл. 136 дефинира общината, като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
Европейската харта за местното самоуправление (ЕХМС) е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г. Година по-късно е ратифициран и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт. През годините местните власти доказват своята компетентност, работоспособност и умение да овладяват трудностите на времето.
През годините формите за консултации между местната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, касаещи техните правомощия, посочват от Сдружението.
Всичките 28 области в България са разделени на общо 265 общини. Последната промяна, която все още не е влязла в сила, е от 2021 година, когато е образувана община Обзор, отделена от община Несебър.