Атанасовден е, зимата си съблича кожуха

На 18 януари църквата отбелязва Атанасовден.

Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет.

Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний. Роден е в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи, което прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно - през 319 г., младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие свети Атанасий е покровител на зимата, снега и студа. Вярва се още, че зимният св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летния св. Атанас го облича, за да дойде зимата.

Атанасовден, както и Антоновден, се отбелязва и като ден на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.