Обратно към категорията

29 октомври - Ден на сънародниците ни в Бесарабия

Добавено на: 29.10.2022 09:50
Снимки: Дом на културата, село Калчево, Болградски район
   

29 октомври е Денят на бесарабските българи. Тази дата е неоткъснато свързана със столицата на българите в Украйна – град Болград.
На 29 октомври (стар стил 15 октомври) 1838 година, след около петгодишно строителство е осветен трипрестолният храм "Свето Преображение Господне" в Болград.
Освен храма, друг знаков момент в развитието на Бесарабия, е откриването на Болградската гимназия през 1858 г. Тя изиграва голяма роля в българското Възраждане. Гимназията подготвя първи политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
През 2001 г. се подписва протокол между образователните министерство на България и Украйна, съгласно който обучението в гимназията следва да се осъществява основно на български език.
Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българската духовност.
Този район е неразривно свързан с историята на Ямбол и Сливен.
След т. нар. Одрински мир през 1830 г., два дни преди Великден, на 14 април, на полето край Айтос се събират 160 хиляди души. И тръгват с кервани. Пътували са 35 дни в каруци с платнища отгоре.
Тръгват от Ямбол, от Сливенско, от Жеравна, Провадия, Калофер и Одринско. По Дунава с руски и с наети австрийски кораби прекарват преселниците от Видин, от Лом, Свищов.
От Ямбол се изселили над 400 семейства. Много ямболски села съвсем запустели. Член XII от Одринския мир давал право на всички българи, които искат да се преселят, да сторят това в (рамките на) 18 месеца, като през същото време си продадат имотите. „Турците, пише д-р Селимински, побързаха със сълзи на очи да помолят по-знатните християни да не бягат, като им обещаваха, че в бъдеще ще си живеят като братя. но никой не искал да ги чува“.
В Бесарабия преселниците основали цели селища, някои от които продължавали да носят имената на напуснатите в България такива, откъдето са се изселили основателите им. Такива са: Пандъклий (Тенево), Карапча (Маломир), Чомле-кьой (Ботево), , Голям Боялък (Шарково), Малък Боялъкъ (Малко Шарково), Гюлюмян, Дермен-дере, Каракурт (1500), Еникьой (2000), Исерлий (2200), Башкьой (Жеравна), Кортен, Твърдица, Трапокло, Караагач, Бургуджий, Вайсал, Камчик, Стари Троян, Нови Троян и др.
Самият Болград (20 000) се делял на две главни части - едната Сливенска (9000), а другата Ямболска (6000) махали, поради имената на градовете, от където са били преселниците. Сливенци се заселили в южната, а ямболци в северната част на града.
Хаджи Марин Василив е бил сред хилядите ямболци, напуснали дома и родината си през 1830 г., който се установява в Болград. Макар и далече от родния край той не прекъсва връзката си с Ямбол. Заедно с още няколко българи /вероятно ямболци/ изпращат ценни църковни книги за най–старата църква в града ни „Св. Троица”.
Сред по–видните ямболски преселници в Болград са също Параскев Тодоров (първият кмет на Болград, завършил ямболското училище е говорил само гръцки), Тодор Камбуров и Димитър Ямболов (едни от първите учители в Болградската гимназия), народната певица Елена Янкова и нейните деца – полковник Георги Янков и Кина Янкова, Диаманди Христофорович и др.
Не остава встрани от вниманието на ямболската емиграция във Влашко и Бесарабия и състоянието и развитието на училищата в родния град. От наличните сведения, поместени във възрожденската преса, се забелязва един „бум” на дарения за ямболските училища от 60 –те години на ХІХв. Това не е случайно и пак е свързано с дейността на Д. Чинтулов и ролята му за развитието на града ни. Неговите контакти и влияние са причината, както се отбелязва на страниците на в.” България” и „Цариградски вестник”, в Ямбол като дар да пристигат два глобуса, географски карти, учебници и помагала.
Дарение получава и новоучреденото ямболско благодетелно читалище – периодично списание „Читалище” и „Училище”.
Днес де навършват 184 години от освещаването на храма „Свето Преображение Господне“ и 164 години от откриването на Болградската гимназия. Вместо пищни празници в Болград обаче организират благотворителни базари за закупуване на безпилотен самолет за въоръжените си сили.


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

РЕКЛАМА

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

60 години любов, разбирателство и подкрепа
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!