14 декември е Ден на ветеринаря

На днешния ден, 14 декември, през 1897 г. е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на ветеринарномедицинската служба в България. Това е и поводът с решение на Министерския съвет от 19 ноември 1993 г., 14 декември да се отбелязва като професионален празник за всички ветеринарни специалисти.

До Освобождението на България в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина у нас са ветеринарни лекари от руската армия. След Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че “на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните”. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител на ветеринарно-медицинско образование.

През 1881 д-р Иван Нейман е назначен за главен ветеринарен лекар на Княжество България.

Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва “Законопроект за положението на ветеринарната част у войската”, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 год.

В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите.

В началото на 1886 година на мястото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски.

Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ № 545 от 18 октомври 1888 год. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научно-организирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол).

Основател на първия в България музей по история на ветеринарната медицина в Аксаково е д-р Тодор Савов Стаматов от град Варна. Открит е през 1878 г. През 2010 г. със заповед на министъра на земеделието и храните, експонатите са преместени в Със заповед №932432 от 10.03.2010 г. на министъра на МЗХ, във Ветеринарномедицински факултет при Тракийски университет, гр. Стара Загора.

Официалното откриване на Музейната сбирка на ветеринарното дело в България на територията на Тракийски университет се състоя на 30 май 2013 г. по повод деветдесетата годишнина от основаването на Ветеринарномедицински факултет.